Превъртял народ! Билетчета, кредити и сърбеж в интимната област

Рекламите - огледало на болежките в обществото

„И в няколко дена тайно и полека народът порасте на няколко века”. Така пише Дядо Вазов в „Епопеята”. „Година подир година народът озверява, превърта си полека”, пък можем да довършим днес. Бавно, но сигурно, се превръщаме в злия брат-близнак на Мунчо. Откачен, с безумен поглед, но пък зъл и за сметка на това страхлив. Защото Вазовият Мунчо единствен посмя да се опълчи на тирана. Съвременният обаче може да размаха юмрук само на собственото си отражение в огледалото, а в пъзливостта си-най-много да навреди на комшията. Ей така, от злоба, завист или просто-от любов към спорта. Новият Мунчо с възхита гледа силиконовите джуки, цици и други послания на естетичната хирургия. Най-мрази политиците, но пък не изпуска възможност да отърка себе си о някой голям задник, просъществувал с благословията на дадена партия. По възможност дори жадува да бъде на негово място. Съвременният Мунчо може да понесе всичко на гърба и седалището си, стига това да е в негов интерес. Той никога няма да се оплаче, щото може да загуби и малкото, което има. Виж, ако е необходимо да бъде страшен, то той бил поднесъл хилавия си юмрук във всяка муцуна, от която нищо в бъдещето му не зависи, но пък с тези си действия ще декларира себе си. Не му пука, че ще бъде наречен „чеп за зеле”, „дебил” или пък някаква друга разновидност на „грешките в природата”. Но, ха си му паркирал на мястото… Мунчова му работа.

R2SiO-смесен органично-неорганичен полимерен материал (формулата на силикона), фалшив салам, менте домати, сирене и кашкавал, месо с менделеевите открития, бензин с примеси, чукундури политици, измислени певици, плейшматки и к`во ли още не тотално накохезионено и по нашенски измунчавяло. Това е действителността ни.

Силиконови мозъци в буркани от туршия.

Облъчвани в светлото европейско бъдеще, но и по азиатски гнясани. Всичко спомага за всеобщото усещане за ненормалност. Образование в колапс, здравеопазване-в дълбока кома, сигурност-олицетворение на лична преторианска гвардия на властта или с други думи „само кажете срещу кой”, съдебна система а ла „кокошката, прошката и милионите”, медии-свинска класика с много излишна мръвка и т.н. Колко му е да превърнеш в една такава обстановка едни нормални хора в злите Мунчовци (подчертавам злите, защото оригиналът е положителен герой и олицетворение на немия протест на цял един народ)? Когато подобен пък се види с малко повече пари и власт, то става… мозък пане. И няма сила за промяна. Протестите са прее*ана работа. 100 ще вдигнат едни плакати, от другата страна 100 други ще вият на умряло срещу тях. Взаимно ще се обвиняват кой е платен. А едни други ще се забавляват и ще викат срещу телевизорите „Да ви е*а на всичките по нещо”.

„Умните, красивите, смелите” като собствено светоусещане

Употребата на псувни и нарастването й в чисто количествени измерения може да се тълкува като ясна диагноза за болежките на обществото. Когато те са и на различни езици, то качеството на филологическите познания или е на друго ниво спрямо останалите държави, или просто всеки е с диагноза в страната…

 Ето пример:

„А*ана ко*ум, си*иджан полис”(Да ти е*а пу*ката, да ти е*а полицая). С тези думи двама мъже от Кърджали се нахвърлят с юмруци върху служител на реда, отзовал се на сигнал за скандал пред заведение в центъра на Кърджали.

В 5 часа сутринта двамцата прекаляват с изпитите питиета в местен бар, излизат навън и започват да трошат бутилки. На място пристига полицейски патрул, а агресията на безработните нашенци, но вече със стаж в чужбина, се насочва към органите на реда. На метри от паметника на Васил Левски хулиганите започват да нанасят удари с юмруци в гърдите на един от униформените служители, псувайки го на различни езици. Двамата младши инспектори успяват да се справят с нападателите и да им щракнат белезниците. Следва условна присъда и кратка почивка от гурбета.

„Свидетели сме на всевъзможни изпълнения по нощите. Нашите младежи са като изтървани. Явно нощният живот, посещенията на клубове и дискотеки, консумацията на качествен алкохол в Германия, Белгия и Холандия са трудно достижими за нашенците. Често алкохолният туризъм в родния край завърша с арест за тези младежи. Морето им стига до коленете след 3-4 големи питиета и си позволяват всякакви хулиганщини и простотии“. Изводът е на съдържатели на заведения в Родопите, навикнали на изпълненията на родни младежи, на които преди години „дори гласовете им не можеха да се чуят”.

Те са продуктът на менте държавата на силикона.

Мечтите са скрити в едно шарено картонче

В едно шарено картонче, иначе казано „билетче от лотарията”, е заложена цялата мъка на един постоянно прецакван народ, който е обременен от собствената си народопсихология. Той може да понесе всичко на плещите си, без дори да вдигне глава. Дори без звук. Защото можело „да стане и по-зле”. И в мълчаливото си битие той чака. Какво? Поредният месия, спасител, който да го измъкне от блатото на собственото му чувство за нищожност. Поради същата тази причина той е готов да даде и последните си пари не за децата, не за дома, а за един блян, в който голямото щастие пада от небесата под формата на огромен чек, а всички останали му завиждат на зеещата, с около десет останали здрави зъба, безформена усмивка. Това е образът на човека, който е забравил да се бори или просто никога не го е правил. Той чака. Него го прее… цакват всеки ден, но той чака. Търка ли търка билетчета на късмета и е убеден, че като похарчи половината си „имане” за тях, то ще стане несметно богат. „Хляб и зрелища” вече не съществуват, останаха „Смачкани от живота муцуни с чекове в ръце”.

Новини: Всички лекари напускат болницата в град… Следва реклама: Това е новият милионер в България, стругарят… Идва прогнозата за времето: Чака ни дъжд, обявени са кодове… Пак реклама: А Пенка спечели 500 000 лева от… Щрак, прекъсване за извънредни новини: Потоп, загинали и безследно изчезнали след чакания дъжд… Следва веднага „извънредна” реклама: Кажи ни какво ще си купиш с 1 милион лева…

Вирусната инфекция за сиромасите, която струва от 3 до 20 лева. Мълчанието е гарантирано. Беззъбият народ търка билетчета, дорде изличи и собствената си надежда.

От какво имаме нужда? Болежките, отразени в рекламите

„Под реклама обикновено се разбира разпространявана под различна форма и средства привлекателна информация за продукт, услуга и т.н., която е предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или поддържа интереса им към тези продукти или услуги, така че те да могат пазарно да се реализират”, е кратката дефиниция за реклама. Ако най-масовите маркетингови „изкушения” могат да обрисуват състоянието на обществото ни, то картинката е следната: билетчета, кредити, бира и сърбежи в интимната област. Слети в едно те създават уродливата форма на едни беззъби „милионери”, пияни, задлъжнели, сексуални комплексари. Защо, ами така…

***

България се прости със съвременния светец дядо Добри. 103 години живя, докато отделя от залъка си, за да помага на нуждаещите се и да дарява на храмове. А по-бедни от него нямаше. Дано само България не се сбогува и с последната си надежда.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Тупаници на улицата заради „стойки и чупки” на пътя;

Послания по паркове, без коментар

Така сме най-добре, в най-любимата среда