„В механата”,
нов онлайн прочит - „Тежко, тежко вино и интернет дайте…”
От
на*ран до аслан – един клик разстояние!
„Събуждам
се намусен във седем сутринта, веднага включвам Фейса с идея за кавга …
нахъсвам
се юнашки, запалвам смачкан фас, сега ще ви разпердушиня с критики от раз!
Защот’съм
хейтър от класа и патриот съм на маса-герой зад клавиатура, а всъщност
карикатура е моят живот!”.
Текстът
е от песен на „Обратен ефект” и казва почти всичко за новото онлайн поколение
недоволни. На тях са необходими единствено две неща-интернет и клавиатура.
„Пием,
пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни - крещим: „Хайде
на Балкана!”. Това пък е от Христо Ботев.
Местата
на народна ярост са променени, но изповядваните чувства остават същите. Социалните
мрежи изместиха механата като преизподнята на душевните терзания. И не само.
Обетованата земя, където немите крещят, слепите проглеждат, а страхливите
стават лъвове. Клик, и си друг човек,
пък и смел, смел!
Като посещение в
бардак, ама… „бързо, че да не спре нетът”
Социалните
мрежи могат да разпалят страстите подобно на посещение в… бардак. Претворяват
се в най-краткия път от общуването към леглото. Поне според опита на някои от
верните на общуването онлайн потребители.
„Въпрос
първи-„Как си?”. Втори-„На колко години си?”. Трети-„Обичаш ли секса?”. Това е
най-кратката прелюдия към споделяне на мерака, която съм получавала. Неведнъж.
Свързват се хора, чиято снимка на профила е със съпругите им, но няма значение.
Въпросът е да стане някаква игра”, споделя кърджалийка с малко по-„атрактивна”
снимка на профила си.
Търсачи
на ласки никак не липсват в мрежите. Атакува се директно, „време няма”. Бърз
отскок от сайтовете за запознанства, превърнали се в онлайн бардаци, към
„голямата говорилня”, пък някоя може да върже.
Тормозът
в интернет може да доведе до реални психични увреждания, особено сред
подрастващите, казват специалисти. Най-прекият път за влизане „под кожата” на
набелязаните са именно социалните мрежи. Най-податливи са лицата под 20-годишна
възраст.
Статистиката
означава само едно-интернет е изместил физическото общуване до голяма степен
сред младите. Реалностите „Всеки с GSM става фотограф” гарнира лексиката и с
„подходящи” снимки. Тийнейджърите се надпреварват във все по-разгонени пози,
парапетът на покрива на многоетажен блок пък измества пейката в парка. Всичко
се прави с изкривеното съзнание, че в обществото се „класират” хората с повече
„лайкове”. Безумна логика, създадена във виртуалния свят на общуването.
„Ако нещо не е в
профила ти, то не се е случило”
„Фейсбуци,
туитъри и другите тем подобни са новото средство за намиране на бройки”,
категоричен е 30-годишен жител на Източните Родопи. „Безброй кухи лигавнета,
които намират огромна аудитория в интернет с единствената мисъл да изпъкнат.
Много по-лесно е да се открият накуп в социалните мрежи, отколкото да ги търсиш
на мегдана по селата им. Запознанство, малко ала-бала, всичко е лесно. Те
желаят да станат звезди, колко му е да се сбъдне”, категоричен е
интернет-плейбоят.
„Ако
нещо не е в профила ти, то не се е случило. Няма как да си някъде и да не се
постнеш. Трябва да видят приятелките, завистниците, всички. Демонстрираш превъзходство”, категорични са тийнеджърки,
чиито телефони са постоянно в ръцете дори когато са в… тоалетната.
„Всяка
уважаваща себе си кифла се снима с мобилния след като седне в бара, за да
покаже къде е и колко добре й се е получил китът по лицето. Джуките са цъфнали
и край-чака си лайковете. Колко му е да ги получи в реалност. Пък после що
някое клипче се появило някъде си?
Винаги е било така, но просто техниката се променя, аудиторията се увеличава”,
споделя още „турнирният” играч от мрежата.
Групово
изпълнение
„Момчилград
Пред Флай Бар Летят Палки”, „Селфи под моста с.Великденче и с.Върбен Палка”.
Това
са само част от постовете във Фейсбук групата на преследвачи на полицейски
патрулки в Кърджали. 4 101 членове на „нет братството” ежедневно се
предупреждават за опасността от близка среща със служители на „Пътна полиция”.
За някои обаче никак не са били приятни и срещите с даскали по български в
училище.
„Виф
афтогара кригово падрулга с две полис! П.С.: Единият гледа лошо...”. Друг от
групата допълва: „Свирят на лирата май, много често взеха да влизат фъф това
кригово”.
Това
са те. Като във всяка механа, дори и из стиховете на Ботев, хората с еднакви
интереси се групират. Изключение не прави и онлайн съвремието ни. Стотици
хиляди са групите в социалните мрежи. Обичащи, мразещи, ненавиждащи нещо и
някой си. Няма значение, важното е всички да са една „маса”. Едни са пристрастени
към автомобилите, а другарите в абстиненция се надпреварват да споделят снимки
в любовни ласки с лъскави тенекии, дори с няколко ауспуха. Футболни фенове им
съперничат, като дори и селски отбори имат своите интернет-агитки.
„Обичам
град…”, „Мразя…”, „Всички еднакво ненавиждаме Генади”. „О…, върни парите!”.
Какво ли още не. А споделената информация „кърти мивки”, че и тоалетни чинии.
„Прекасно е да
си част от…”
„Животът
вече е такъв, че все по-малко време остава за контакти с приятели, близки. Още
повече за създаването на други. Това е хубавото на социалните мрежи. Там лесно
може да се намерят хора със сходни интереси. Общуването става по всяко време.
Забавата е пълна. Денят ми започва с преглед на посланията. Смях от сърце още в
тоалетната. Преливащ хумор и забава. За да го изпиташ физически трябва време,
място и пространство, за да се събереш с толкова много хора-напълно изключено.
Но контактът става за минути при една „пълна зала с твои хора” онлайн.
Общуването по този начин ежедневно спомага за положителните емоции”,
категоричен е нон-стоп потребител в социалните мрежи и деен участник в няколко
групи от любители на автомобили, разнообразен и количествено съизмерим с
чувствата алкохол, шкембе чорба и други подобни.
Смелостта на
клавиатурата
Социалните
мрежи се единствената трибуна за общественото недоволство. Протест в България
никога не може да бутне правителство (с изключение на два примера, в които
обаче се прокраднаха едни пари и един по-особен интерес за ново начало). В
родината е по-лесно се правят лайкове и хейт в нета (как само ги „льовя” тези
думички), отколкото някой смелчага да развее знамето на недоволството си срещу
всички „шитове”, които му се случват с чужда помощ. Звучи ли като юмрука по
масата в механата на Ботев? Същото е. Само с алкохол и клавиатура нас*ан може
да стане аслан. Това е дереджето, от Ботев, че до Зукърбърг
***
Социалните
мрежи са арена и на много положителни емоции. На среща с любими хора от други
кътчета на земята, на споделяне на опит, на намиране на нови приятели, на…, на…
Но това бе една друга страна. Тази на кръчмата, в която възприятията са като из
дървени маси в задимен хоремаг. В ресторанта може да се предложи брак, влюбени
да празнуват романтична годишнина, но може и да стане страшен пиянски въргал. Та
и по този начин мрежата приютява всички…
*Facebook,
но на кърджалийски
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
Много добра статия!
ОтговорИзтриване