Началото на декември 1994 година. Голяма кърджалийска група туристи, на възраст между 10 и 65 години, тръгват на 2 декември към връх Амбарица в Стара планина.
50 туристи потеглят със сопотския лифт към хижа „Добрила“, оттам продължават към връх Амбарица, на 2 166 метра надморска височина. Трябвало е да пресекат билото и да се спуснат към едноименната хижа, която е на 1 533 метра надморско ниво.
Към 16 часа попадат в плен на мъглата. Губят ориентация. Настава паника. Страхът от изгубване и замръзване, разцепва групата. Някои решават да тръгнат напред сами. Към 1 часа след полунощ 11 души, сред които и най-малката туристка, 10-годишната Ева, решават да се окопаят в навеище, за да изчакат утрото и проясняване на времето. Останалите 39 тръгнат в посока, която смятат, че е правилната – към хижата… Бялата смърт застига 8 туристи.
Беше най-кошмарното ми преживяване, признава хижарката на “Амбарица”
по онова време - Олга Атанасова, пред вестник „Марица“. Олга е опитен планински водач,  прекарала 28 години от живота си в планината. На вечерния сеанс във фаталния петък от “Добрила” й се обажда Тодор Григоров, главен секретар на ЦС на БТС, който пита дали е пристигнала голямата група, която се е качила с лифта. Алармират дежурните на връх Ботев, който осъществява радиовръзка между хижите. Групата е потънала вдън земя - няма я на никоя от другите хижи в района. Към 22.30 мъглата на върха се разкъсва, но по билото няма и следа от хора. Върхът е с дълбок сняг, навеи, температурата е минус 15. Междувременно Планинска спасителна служба-София е задействала хората си, 40 спасители от Пловдив, Сопот, София, Троян тръгват към мястото на предполагаемата трагедия.
Първите оцелели пристигат в хижата в 5 часа призори. Омотани с дрехи, изтощени, хриптели: Идат, горе има заспали.
Георги Тановски с група яки мъже тръгват нагоре към върха. После часовете ми се губят, разказва след години Олга.
Алармира връх Ботев и троянските спасители. Тича между радиотелефона и салона, превърнат в лазарет - събличат, разтриват премръзналите.
„Краката им почерняваха при разтривките, бяха полуослепели от студ, налагахме очите им с картофени люспи“, спомня си кошмара Олга.
Малката Ева, заедно с родителите си и групата, прекарали нощта в иглу,  пристигнали в хижата невредими.
В същото време спасители от отрядите в Сопот, Пловдив, Троян събират трупове и премръзнали по билото. Тодор Григоров почти на ръце донася до хижата премръзналия Стойко Стойков. „Преживях ужас, като се натъкнах на мъртва жена - беше като заспала в снега“, разказва Богдан Банков, доброволец спасител от Троян. „С Гошо Тановски я издърпахме и я покрихме с яке - беше мъртва, вкочанена. Помогнахме на много хора, натоварихме труповете и най-силно пострадалите в хеликоптерите - едните за моргата, другите за болницата в Пловдив. Два дни с хижаря Дончо и русенските туристи сваляхме раници и багаж от върха - защо бяха тия купища разпилени дрехи по билото - недоумявам, явно студът и паниката са направили хората неадекватни“, разказва пред „Марица“ Богдан.
„Подценили са всичко - голяма група, разнородна, не  познават маршрута, тръгват в късен час в къс зимен ден.
Групата е била лошо екипирана - някои са били с гумени ботуши и брезентови анораци“, коментира  тогавашният шеф на ПСС Пловдив Георги Имов. В спасителната операция участва Минко Занковски, алпинист, един от най-добрите познавачи на Балкана, директор на единственото у нас училище за планински спасители в Черни Осъм. Занковски е толкова потресен от трагедията по билото на Балкана, че написва сценарий за документален филм за трагедията - “Вихрите на Амбарица”. 27-минутната лента печели Grand Prix от Втория международен фестивал на планинарския филм в Троян през 2000 г.

Спас Малинов е бивш планински спасител, описва трагедията във форум за туристи:
За този трагичен случай на връх Амбарица мога да разказвам много, тогава бях ръководител на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаше друга, пак с хеликоптер. От Троян дойде друга група. Качиха се през хижа Амбарица.
Кацнахме на хижа Добрила и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица.
Времето беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко трупа, завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината.
Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа , че се е занимавал с Йога и цяла нощ се е движел,
а жената с него не е можела вече да върви от умора и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка, за да се стопли, а Краси продължи по долината към жената.
Останалите спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив. Така изминаха повече от два часа докато пристигна хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба, като спуснахме въже, за което трябваше да се закачи Краси и трупът на жената. Духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но Краси успя да закачи опакования труп и така успяхме да се доберем до горния край на пистата над хижа „Амбарица“. Там кацнахме и прибрахме всичко вътре, след това излетяхме и от ръба взехме Краси и отново кацнахме на хижа „Добрила“. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив.
Грешката на участниците е, че не са послушали водача да останат на едно място и да се окопаят в снега.
Които са направили това, са останали живи. Само малка част от тези които са тръгнали да търсят хижа Амбарица достигат до нея и те информират за нещастието, но другите загиват от силният вятър, студ и лоша екипировка.
Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по-близо до „Добрила“, е трябвало да се върнат там, а не да продължават към „Амбарица“, въпреки уговорена среща там. И накрая да добавя, че загиналите в този случай са 12 души, може да са само 8 от Кърджали, а другите от друго място, но труповете бяха 12.
24rodopi.com
Снимка: Владимир Гергов
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.