Началото на
декември 1994 година. Голяма кърджалийска група туристи, на възраст между 10 и
65 години, тръгват на 2 декември към връх Амбарица в Стара планина.
50
туристи потеглят със сопотския лифт към хижа „Добрила“, оттам продължават към
връх Амбарица, на 2 166 метра надморска височина. Трябвало е да пресекат
билото и да се спуснат към едноименната хижа, която е на 1 533 метра
надморско ниво.
Към
16 часа попадат в плен на мъглата. Губят ориентация. Настава паника. Страхът от
изгубване и замръзване, разцепва групата. Някои решават да тръгнат напред сами.
Към 1 часа след полунощ 11 души, сред които и най-малката туристка,
10-годишната Ева, решават да се окопаят в навеище, за да изчакат утрото и
проясняване на времето. Останалите 39 тръгнат в посока, която смятат, че е
правилната – към хижата… Бялата смърт застига 8 туристи.
Беше най-кошмарното
ми преживяване, признава хижарката на “Амбарица”
по
онова време - Олга Атанасова, пред вестник „Марица“. Олга е опитен планински
водач, прекарала 28 години от живота си
в планината. На вечерния сеанс във фаталния петък от “Добрила” й се обажда
Тодор Григоров, главен секретар на ЦС на БТС, който пита дали е пристигнала
голямата група, която се е качила с лифта. Алармират дежурните на връх Ботев,
който осъществява радиовръзка между хижите. Групата е потънала вдън земя - няма
я на никоя от другите хижи в района. Към 22.30 мъглата на върха се разкъсва, но
по билото няма и следа от хора. Върхът е с дълбок сняг, навеи, температурата е
минус 15. Междувременно Планинска спасителна служба-София е задействала хората
си, 40 спасители от Пловдив, Сопот, София, Троян тръгват към мястото на
предполагаемата трагедия.
Първите оцелели
пристигат в хижата в 5 часа призори. Омотани с дрехи, изтощени, хриптели: Идат,
горе има заспали.
Георги
Тановски с група яки мъже тръгват нагоре към върха. После часовете ми се губят,
разказва след години Олга.
Алармира
връх Ботев и троянските спасители. Тича между радиотелефона и салона, превърнат
в лазарет - събличат, разтриват премръзналите.
„Краката
им почерняваха при разтривките, бяха полуослепели от студ, налагахме очите им с
картофени люспи“, спомня си кошмара Олга.
Малката
Ева, заедно с родителите си и групата, прекарали нощта в иглу, пристигнали в хижата невредими.
В
същото време спасители от отрядите в Сопот, Пловдив, Троян събират трупове и
премръзнали по билото. Тодор Григоров почти на ръце донася до хижата
премръзналия Стойко Стойков. „Преживях ужас, като се натъкнах на мъртва жена -
беше като заспала в снега“, разказва Богдан Банков, доброволец спасител от
Троян. „С Гошо Тановски я издърпахме и я покрихме с яке - беше мъртва,
вкочанена. Помогнахме на много хора, натоварихме труповете и най-силно
пострадалите в хеликоптерите - едните за моргата, другите за болницата в
Пловдив. Два дни с хижаря Дончо и русенските туристи сваляхме раници и багаж от
върха - защо бяха тия купища разпилени дрехи по билото - недоумявам, явно
студът и паниката са направили хората неадекватни“, разказва пред „Марица“ Богдан.
„Подценили са
всичко - голяма група, разнородна, не
познават маршрута, тръгват в късен час в къс зимен ден.
Групата
е била лошо екипирана - някои са били с гумени ботуши и брезентови анораци“,
коментира тогавашният шеф на ПСС Пловдив
Георги Имов. В спасителната операция участва Минко Занковски, алпинист, един от
най-добрите познавачи на Балкана, директор на единственото у нас училище за
планински спасители в Черни Осъм. Занковски е толкова потресен от трагедията по
билото на Балкана, че написва сценарий за документален филм за трагедията -
“Вихрите на Амбарица”. 27-минутната
лента печели Grand Prix от Втория международен фестивал на планинарския филм в
Троян през 2000 г.
Спас Малинов е
бивш планински спасител, описва трагедията във форум за туристи:
За
този трагичен случай на връх Амбарица мога да разказвам много, тогава бях
ръководител на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с
хеликоптер и от Пловдив имаше друга, пак с хеликоптер. От Троян дойде друга
група. Качиха се през хижа Амбарица.
Кацнахме
на хижа Добрила и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица.
Времето
беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха
видяхме няколко трупа, завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата
видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил
Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината.
Едно момче се
движеше към нас и когато се срещнахме се оказа , че се е занимавал с Йога и
цяла нощ се е движел,
а
жената с него не е можела вече да върви от умора и той не е могъл да направи
нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка, за да се стопли, а Краси продължи по
долината към жената.
Останалите
спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до
Пловдив. Така изминаха повече от два часа докато пристигна хеликоптер и за нас.
Излетяхме от ръба, като спуснахме въже, за което трябваше да се закачи Краси и
трупът на жената. Духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но
Краси успя да закачи опакования труп и така успяхме да се доберем до горния
край на пистата над хижа „Амбарица“. Там кацнахме и прибрахме всичко вътре,
след това излетяхме и от ръба взехме Краси и отново кацнахме на хижа „Добрила“.
Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за
Пловдив.
Грешката на
участниците е, че не са послушали водача да останат на едно място и да се
окопаят в снега.
Които
са направили това, са останали живи. Само малка част от тези които са тръгнали
да търсят хижа Амбарица достигат до нея и те информират за нещастието, но
другите загиват от силният вятър, студ и лоша екипировка.
Основната
грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се
разваля рязко, а те са по-близо до „Добрила“, е трябвало да се върнат там, а не
да продължават към „Амбарица“, въпреки уговорена среща там. И накрая да добавя,
че загиналите в този случай са 12 души, може да са само 8 от Кърджали, а
другите от друго място, но труповете бяха 12.
24rodopi.com
Снимка:
Владимир Гергов
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK