Карабаш шейтан поп Альо „крадял умерено“, но доставил и красива кадъна на полицейския началник

Къде са заровени алтъните на разбойниците, г-н Красин?

На този въпрос отговаря известният писател и експерт по темата „Разбойниците на Родопите“ Христо Красин. Бяхме предизвикани от негови изследвания върху съдбата на разбойници от Кърджалийския край, „шетали” в първата половина на миналия век. Писателят описва красиво техния живот и кончина, но не казва къде са заровени или скрити  парите им.

В част 1: Просячето от Дженевиз кьопрю и алтъните под Патмос

В част 2: Кулаксъз Мюмюн взел награда за взривяването на Кафалията, но казанът с алтъни на разбойника лежи край Горно Прахово

В част 3: Парите на Сетерелиите са в тараджици на дъното на езерцето край Устра

В част 4: Копук Саид е убит малко преди да вземе имането си от каптаж на стара чешма край Мишевско

В част 5: Бръснарят на Садък Ашков обезглавил главатаря си, за да вземе 20 000 лева от властта! Алтъните на бандата са в пещерата край Студената вода

В част 6: Помак Дикме „ловувал“ далеч от леговището си, парите на разбойника са заровени във воденицата на Мемиш Хасанов край Шумнатица

В част 7: „Дженевиз“ алтъните на Чакмаклията още лежат под джамията в Ардино, наследниците му са купували хотели в Минерални бани

Удивление буди една странна фигура на разбойник от старата махала на Ахрянско край днешно Ардино, наричана „Ески юрпек”. По данни на популярният някога местен ловец Пашата и по други източници от архивите в Баните, Смолян и Пловдив, този човек се е казвал Альо, когато си е бил в родното си село и минавал за българин с мохамедански произход във верско отношение.  И в същото време е бил свещеник, който е обслужвал църквата в село Лъджа, днешното Баните, Смолянско. Известно е, че Баните е християнизирано през 1912 година, през тези години е построена и тамошната  църквата.

Този Альо, когато служел в Божия храм  се казвал отец Ангел, а иначе в Ески юрпек си е бил Альо или  Али.

Този бъдещ Божи човек е бил ръкоположен от Пловдивският епископ на основа на документи, че коренът му е именно от християнизираното село, а той самият е бил роден в помохамеданченото  Ахрянско. Пряката  пътека между двете села по поречието на Малка Арда е била двадесетина минути при нормален ход.

Обикновено след църковната служба отец Ангел се прибирал в Юрпек, хвърлял расото и кръста на врата си и с трима верни авери слизал към Чан дър (село Светулка), който е естествен гидик (проход) от долината на днешно Ардино към Бял Извор, към Баните, Неделино и Средногорци. Там, на пусия при Ески Кале (старата крепост) дебнел пътниците и ги ограбвал. Не се е церемонял да съблича и дрехи от гърба на нещастниците, попаднали в засадите му. Но не ги малтретирал физически. Обикновено проявявал милост и  им вземал само наличните пари и по-ценна стока, ако имат такава. За поп Ангел една от Десетте Божи заповеди - „Не кради”, се е тълкувала като „Кради, но умерено!  „Морал” който днешните разбойници не разбират и крадат безобразно, докато почнат да повръщат от „имане”.

Отец Ангел е бил плешив от младини. Попската килимявка очевидно топлела олисялото му теме и той често след като хвърлял расото и си слагал обикновени селски дрехи, забравял да си свали свещеническата шапка. Така обикновено излизал с нея на превала при село Светулка и „ Крадял умерено”.

В коментарите си местното туркоезично население в селото започнало да го нарича „карабаш шейтанъ” в превод „черноглавият дявол”.

И така се създало прозвището, а и местните легенди за Карабаша, разбойник от Юрпек…

Популярен е случаят, когато местният полицейски началник Маринов, разхождайки се по тогавашния пазар на Егри дере, забелязал една кадъна от Ак бунар (Бял извор), която с мъжа си разглеждала пазара и стоките.  Била изумяващо красива. Началникът прошепнал на един от подчинените си да уточнят коя е точно тази жена и да разберат къде живее. Оказало се е, че съпругът й е популярен местен търговец от  селото Падина. Скоро началникът намерил начин чрез втори и трети лица да се свърже с разбойника Карабашлията от Юрпек, за когото знаел, че „шета” около село Светулка.

Поръчал му жената да му бъде доставена в удобно за него, но и за нея време. Разбойникът направил съответните проучвания и в дни през които търговецът - съпруг на желаната жена пътувал за Станимака (Асеновград) по търговски въпроси, една вечер към полунощ „тънката поръчка” на Ардинския градоначалник била изпълнена. В този случай свещенник Ангел изтълкувал Божията заповед „Не пожелавай жената на ближния си!” като „Можеш да пожелаеш жената на ближния си, но ако той не разбере!” Видно е , че Карабаша е служел и на дявола, и на Мамона…

Началникът богато възнаградил разбойника и определено станали близки приятели! Когато била обявена Амнистията за разбойниците от 1922 година, Карабаш шейтан я приел. И не само това - станал най-близкият съветник и помощник „в сянка” на тогавашния ардински градоначалник. Предварително обаче се разпопил съвсем предвидливо, за да не смущава местното мохамеданско население, но все пак запазил кръста в пазвата си.

Така двамата разбойници продължили да управляват Ардинския регион… Смята се, че същият този Карабаш след 1934 година отново облякъл расото и започнал да проповядва в Ардинската църква „ Св.Архангел Михаил”.

Къде се заровени алтъните на поп Альо, ли? Няма такива сведения, защото Ангел-Альо-Али живеел за мига.

(Следва)

24rodopi.com