Когато чуе думата „Кърджали", пред очите й изплува стената на язовира. Гледката към града и лъкатушещата през него река Арда. Спомня си разказа на своя дядо, че реката трябва да се укроти със стени от единия до другия язовир. И колко е важно това да се направи, за да бъдат защитени хората. Сигурно нейният баща също е запомнил тези думи, защото години по-късно точно той направи така, че Кърджали да има „Водното огледало".
Петя Михалевска на пръв поглед изглежда крехко, леко стеснително момиче. Но е достатъчно човек да поговори малко с нея, за да разбере, че е наследила волята и интелекта на баща си – Димчо Михалевски. Признава, че решението да тръгне по неговите стъпки е било много трудно. „Не мога и не искам да се съизмервам с него. Още в детските ми спомени беше много голям. И като интелект, и като поведение. Той никога не мразеше, той обичаше хората. Направи много неща, искаше да направи още много... Но времето не му стигна. Това, което аз ще опитам да направя, е да продължа по неговия път и да запълня поне малко празнината, която остана след него", казва Петя Михалевска.
Тя беше номинирана за кандидат за народен представител от членовете на БСП в Кърджали. Второто младо лице в листата, макар големия риск млад човек да влезе в битка в толкова тежък район, където особено сега страстите са се разгорели почти до крайност.
Всъщност Петя не се плаши от битките на кърджалийска територия, защото вече е участвала в тях. Тя беше едно от сърцата на младежите от БСП през 2005 година, когато Стефан Данаилов поведе листата на червените в Кърджали в безпрецедентен за това време опит да пробие крепостта на ДПС. Актьорът получи близо 18 000 гласа, камбаните на църквите зазвъняха през нощта на 5 срещу 6 май от радост, а Петя Михалевска, заедно с още десетки младежи от града, развяваха българските трибагреници и пееха популярната тогава песен „Кой сега е номер едно…".
Системата Д`Онт отне мандата на БСП, но не и желанието на младите хора да променят света. Вероятно за това Петя ме гледа малко учудено, когато я питам– „Защо в политиката?". И казва простичко - „Защото днес политиката влияе на всяко нещо от живота ни. Като започнем от това дали събират редовно отпадъците от контейнерите пред нашия блок, до нивото на образование, здравеопазване и доходите на хората. Аз не виждам много хора, които да са доволни от света, в който живеем. Всички искат промяна, но много мълчат. Това мълчание е страшно, то дава право друг да рисува картината, в която живеем. Ние, младите хора, не искаме много. Само да живеем в нормална държава. Затова гражданската позиция е много важна. Важна е смелостта да я заявиш и да я отстояваш".
Петя има много приятели с различни от нейните убеждения. Обича да спори с тях и вижда, че дори и тези, които твърдят, че изповядват ценностите на десницата, всъщност са с леви разбирания. „Нормално", казва Петя. За нея левите идеи са философията, с която е израснала. Тя е потомък на стар род строители от село Славейно. А справедливостта в Родопите е част от кръвта на хората. „Моето семейство беше такова. Те живееха с левите идеи, за тях БСП не беше партия, а кауза. Надявам се, че поне малко да приличам на тях", казва Петя.
Сигурно й е тежко. Особено в тези дни, когато България е приковала поглед в Кърджали. Петя има един спомен. Парк „Горубсо", езерцето с лилиите. Малкото й братче -Дими, играе в парка. Изведнъж с пълна сила се устремява към езерото. Петя изтръпва от страх, но Дими спира на сантиметри от водата. „Бях много уплашена. Родителите ми бяха поверили малкия. Всички го обичаме страшно много. Аз изтръпнах – как ще им кажа, че е паднал в езерото. Дими на няколко пъти след това изпробваше нервите ми. И беше много доволен, че съм изплашена. Но той винаги знаеше кога да спре", разказва Петя. Тя вярва, че и хората в Кърджали знаят много добре кога да спрат. И да не се огънат пред страха, колкото и да е голям натискът на една съседна нам държава. „За да разбереш нещата, трябва да си от Кърджали или да носиш Родопите в сърцето си. Днес всички патриотарски надвиквания по-скоро пречат. Ще ни помогне силата на хората от Кърджали. Аз вярвам в тази сила", убедена е Петя.
Какво иска един млад човек, какво иска Петя за Кърджали. Иска хората да се завърнат в родния си край, да имат работа и достойни доходи. Иска парковете да са пълни с деца. Мечтае да направи паметник на българската баба, защото в тези тежки за България години нашите баби вече са и майки. Те пазят най-скъпото, което са им оставили тръгналите на гурбет млади семейства – децата им. Струва си човек да се замисли – паметник на българската баба.
Петя понякога мечтае, но знае, че никой друг няма да сбъдне мечтите ни, освен самите ние. „Много е важно кого ще изберем в новото Народно събрание. БСП поиска промяна. Социалистите казахме – стига сме живели в абсурдна държава, стига сме били най-бедните в Европа, стига са ни управлявали групировки. Ние ще променим България ".
Понякога на Петя й е трудно да говори. Дълго мълчи, а пред очите й преминават онези тежки дни и часове в истанбулската болница. „Едно от последните неща, които ми каза баща ми беше – Животът е смъртоносен, моето момиче. Затова трябва да го изживееш достойно и разумно. Това, което оставяш след себе си всъщност, е всичко".
Сега Петя Михалевска живее своя живот. Днешната битка за Кърджали е част от него. Не, тя не е загубена в този сблъсък на хора, партии и държави. Тя знае, че има силата да победи.
Тя e Петя - момичето от Кърджали.
Купуването и продаването на гласове е престъпление
Post A Comment: